Бедна България е в Топ 5 на ЕС по брой чиновници
Трябва ли й на България толкоз огромен обществен бранш? Какъв е капацитетът за усъвършенстването му и до какви изкривявания в стопанската система води огромната страна? Тези въпроси пристигнаха остро на дневен ред с пандемията от COVID-19 и преструктурирането на големи браншове от международната стопанска система. За броени месеци стопанските системи на водещите страни в целия свят бяха принудени да предприемат оптимизация на структури и процеси, които в естествени времена биха лишили години. В невижданата обстановка леко се спеши и администрацията у нас, която от години се съпротивлява да премине към дейно даване на услуги по електронен път. Но до момента в който частният бизнес реже и преструктурира, усъвършенстване в обществения бранш не се задава. А в смутните предизборни времена се чакат придвижвания в противоположната посока, вдигането на заплатите в 1/3 от държавната администрация е подобен образец.
Бедна България от години поддържа огромен обществен бранш, като делът му е релативно постоянен - към 1/4 от всички наети лица с включени МО и Министерство на вътрешните работи работят за страната, сочат данните на националната статистика. По данни на Национален статистически институт за 2019 г. наетите лица според от типа на контракта с работодателя са общо 2 888 300 души, като 2 198 900 са в частния бранш, а 684 200 - в публичния. В последните 10 години се следи леко стесняване на каузи на наетите в публичния бранш, които от 27% през 2009 година падат на 24% през 2019 година.
Малко или доста е това дава добра визия обявата на Евростат В частта дял на държавния бранш България не попада заради липса на данни, само че статистиката за останалите страни е показателна. С дял на обществения бранш с включени МО и Министерство на вътрешните работи от 24% страната ни е надалеч от междинното за Европейски Съюз - 16%. С това високо ниво
страната ни би попаднала в Топ 5 на Европейски Съюз,
като водещи в тази ранглиста са Швеция с 28% дял на държавния бранш, следвана от Дания и Финландия с по 27 и 24%. В листата са и Литва, Естония и Хърватия с към 23% дял на обществения бранш и Франция с 22%, демонстрират данните на Евростат. Трябва да се направи ангажимента, че има доста методологически особености при отчитането на размера на обществения бранш и сравнението с данните на българското Национален статистически институт е единствено ориентировъчно.
По величина на обществения бранш България е много над междинното и по отношение на страните в Организацията за икономическо съдействие и развиване. Според последните сравнителни разбори в средното равнище за 2017 година в Организацията за икономическо сътрудничество и раз е било 18%, като с най-голям дял е Норвегия - 30%, а с минимален държавен бранш е Япония - към 6%.
Този огромен обществен бранш у нас заработва
междинни заплати над тези в частния бранш,
демонстрира Национален статистически институт, като тази тенденция е от години. Числата не следва да се проучват еднопосочно, тъй като в тях има съществени изкривявания поради каузи на сивата стопанска система и недекларирането на действителните заплати от доста работодатели в частния бранш. На този декор в публичния бранш се регистрира действителното равнище на заплатите. За 2018 година - последната, за която има подготвени годишни данни, междинната брутна заплата в публичния бранш е била 13 884 лева против 13 717 лева за частния бранш. За съпоставяне през 2008 година разликата в интерес на публичния бранш е била още по-голяма - 7811 лева междинна заплата против 6114 лева за частния бранш.
Противно на общата наклонност има стопански действия, в които заплатите в частния бранш съществено изпреварват тези в публичния. Такива са основаване и разпространяване на информация, където разликата е два пъти в интерес на частния бранш, професионални действия и научни проучвания, опазване на здравето и обществена работа. Обратно, има действия с фрапантни разлики в интерес на заплатите в публичния бранш (виж таблицата).
Картината по общини е доста разнообразна, а тук-там - напряко трагична
Институтът за пазарна стопанска система стартира поредност от изявления, като един от последните сечения бе показан преди дни - за огромните разлики сред заплатите в публичния и частния бранш в обособени общини.
В България има общини със слаба стопанска система, в които заплатите в частния бранш едвам съумяват да доближат 40-45% от тези в публичния, демонстрират данните на ИПИ. Общините с най-изоставащи заплати в частния бранш по отношение на тези в публичния за 2018 година са Козлодуй, където възнагражденията в частните компании доближават 39,5% от тези в държавния бранш, Батак - 42,2%, Раднево - 45,1%. На противоположния завършек на класацията със доста по-високи заплати в частния по отношение на държавния бранш са Суворово (185,3% междинна заплата в частен по отношение на държавен сектор), Пирдоп (179,7%), Летница (156,6%). " Най-голяма разлика в интерес на заплатите в обществения бранш се следят в общините, на чиято територия има огромни държавни енергийни предприятия ", акцентират от ИПИ.
По-рано през май институтът показа и разбор на наетите в обществения бранш по общини, който сподели, че има места, където частният бранш е под 10%. В тях се подредиха предстоящо едни от най-бедните общини като Трекляно (с 94,4% наети в обществения сектор) и Бойница (93,3% от заетите работят за държавата). Делът на наетите в обществения бранш през 2018 година в общите случаи е белег за продуктивността на стопанските системи и е притеснително, че в 33 общини в България заетите в обществения бранш надвишават 50% от общата претовареност. Тези общини са концентрирани в няколко региона - Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои елементи на Стара планина и Североизтока. Има и общини, в които наклонността е противоположна - Марица, Лясковец, Съединение и Божурище, са с дял на обществения бранш под 10%, при други 40 с развити индустриални центрове той е под 20%, демонстрира анализът на ИПИ.
При тази неподходяща картина и обратно на всевъзможни обещания за административна промяна заетите директно в самата държавна администрация се усилват. Към края на декември 2011 година в администрацията на изпълнителната власт - централна и териториална, са работили общо 96 269 души. В края на 2019 година броят им е 98 136. Най-голям растеж има в числеността на административните структури, основани с нормативен акт и отчитащи се пред Народно събрание, като тук наетите са се нараснали от 1059 през 2011 година на 6929 в края на 2019 година В момента в тази група попадат общо 13 комисии и препоръки като КПКОНПИ, КРС, Комисия за защита на конкуренцията, КЗД и други По-сериозен растеж има и при числеността на заетите в държавни организации, които се усилват от 2771 към края на 2011 година на 3150 в края на 2019 година
Делът на обществения бранш и размерът на заплатите следва да са единствено начална точка на анализите за успеваемостта му. Опит за обвързване на всичко това в обща картина с разбор къде да има оптимизации и какви административни режими могат да паднат или да бъдат сменени с електронни услуги не е юридически в администрацията от години.
Бедна България от години поддържа огромен обществен бранш, като делът му е релативно постоянен - към 1/4 от всички наети лица с включени МО и Министерство на вътрешните работи работят за страната, сочат данните на националната статистика. По данни на Национален статистически институт за 2019 г. наетите лица според от типа на контракта с работодателя са общо 2 888 300 души, като 2 198 900 са в частния бранш, а 684 200 - в публичния. В последните 10 години се следи леко стесняване на каузи на наетите в публичния бранш, които от 27% през 2009 година падат на 24% през 2019 година.
Малко или доста е това дава добра визия обявата на Евростат В частта дял на държавния бранш България не попада заради липса на данни, само че статистиката за останалите страни е показателна. С дял на обществения бранш с включени МО и Министерство на вътрешните работи от 24% страната ни е надалеч от междинното за Европейски Съюз - 16%. С това високо ниво
страната ни би попаднала в Топ 5 на Европейски Съюз,
като водещи в тази ранглиста са Швеция с 28% дял на държавния бранш, следвана от Дания и Финландия с по 27 и 24%. В листата са и Литва, Естония и Хърватия с към 23% дял на обществения бранш и Франция с 22%, демонстрират данните на Евростат. Трябва да се направи ангажимента, че има доста методологически особености при отчитането на размера на обществения бранш и сравнението с данните на българското Национален статистически институт е единствено ориентировъчно.
По величина на обществения бранш България е много над междинното и по отношение на страните в Организацията за икономическо съдействие и развиване. Според последните сравнителни разбори в средното равнище за 2017 година в Организацията за икономическо сътрудничество и раз е било 18%, като с най-голям дял е Норвегия - 30%, а с минимален държавен бранш е Япония - към 6%.
Този огромен обществен бранш у нас заработва
междинни заплати над тези в частния бранш,
демонстрира Национален статистически институт, като тази тенденция е от години. Числата не следва да се проучват еднопосочно, тъй като в тях има съществени изкривявания поради каузи на сивата стопанска система и недекларирането на действителните заплати от доста работодатели в частния бранш. На този декор в публичния бранш се регистрира действителното равнище на заплатите. За 2018 година - последната, за която има подготвени годишни данни, междинната брутна заплата в публичния бранш е била 13 884 лева против 13 717 лева за частния бранш. За съпоставяне през 2008 година разликата в интерес на публичния бранш е била още по-голяма - 7811 лева междинна заплата против 6114 лева за частния бранш.
Противно на общата наклонност има стопански действия, в които заплатите в частния бранш съществено изпреварват тези в публичния. Такива са основаване и разпространяване на информация, където разликата е два пъти в интерес на частния бранш, професионални действия и научни проучвания, опазване на здравето и обществена работа. Обратно, има действия с фрапантни разлики в интерес на заплатите в публичния бранш (виж таблицата).
Картината по общини е доста разнообразна, а тук-там - напряко трагична
Институтът за пазарна стопанска система стартира поредност от изявления, като един от последните сечения бе показан преди дни - за огромните разлики сред заплатите в публичния и частния бранш в обособени общини.
В България има общини със слаба стопанска система, в които заплатите в частния бранш едвам съумяват да доближат 40-45% от тези в публичния, демонстрират данните на ИПИ. Общините с най-изоставащи заплати в частния бранш по отношение на тези в публичния за 2018 година са Козлодуй, където възнагражденията в частните компании доближават 39,5% от тези в държавния бранш, Батак - 42,2%, Раднево - 45,1%. На противоположния завършек на класацията със доста по-високи заплати в частния по отношение на държавния бранш са Суворово (185,3% междинна заплата в частен по отношение на държавен сектор), Пирдоп (179,7%), Летница (156,6%). " Най-голяма разлика в интерес на заплатите в обществения бранш се следят в общините, на чиято територия има огромни държавни енергийни предприятия ", акцентират от ИПИ.
По-рано през май институтът показа и разбор на наетите в обществения бранш по общини, който сподели, че има места, където частният бранш е под 10%. В тях се подредиха предстоящо едни от най-бедните общини като Трекляно (с 94,4% наети в обществения сектор) и Бойница (93,3% от заетите работят за държавата). Делът на наетите в обществения бранш през 2018 година в общите случаи е белег за продуктивността на стопанските системи и е притеснително, че в 33 общини в България заетите в обществения бранш надвишават 50% от общата претовареност. Тези общини са концентрирани в няколко региона - Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои елементи на Стара планина и Североизтока. Има и общини, в които наклонността е противоположна - Марица, Лясковец, Съединение и Божурище, са с дял на обществения бранш под 10%, при други 40 с развити индустриални центрове той е под 20%, демонстрира анализът на ИПИ.
При тази неподходяща картина и обратно на всевъзможни обещания за административна промяна заетите директно в самата държавна администрация се усилват. Към края на декември 2011 година в администрацията на изпълнителната власт - централна и териториална, са работили общо 96 269 души. В края на 2019 година броят им е 98 136. Най-голям растеж има в числеността на административните структури, основани с нормативен акт и отчитащи се пред Народно събрание, като тук наетите са се нараснали от 1059 през 2011 година на 6929 в края на 2019 година В момента в тази група попадат общо 13 комисии и препоръки като КПКОНПИ, КРС, Комисия за защита на конкуренцията, КЗД и други По-сериозен растеж има и при числеността на заетите в държавни организации, които се усилват от 2771 към края на 2011 година на 3150 в края на 2019 година
Делът на обществения бранш и размерът на заплатите следва да са единствено начална точка на анализите за успеваемостта му. Опит за обвързване на всичко това в обща картина с разбор къде да има оптимизации и какви административни режими могат да паднат или да бъдат сменени с електронни услуги не е юридически в администрацията от години.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ